Запушването на мембраните от години е било главоболие за операторите. Наскоро изследователи от Института за процесно инженерство (IPE) на Китайската академия на науките са разработили новаторски подход за проектиране на антизапушващи нанофилтрационни мембрани чрез стесняване на разпределението на порите.
В направената публикация се обсъжда приложението на нанофилтрационни мембрани в промишлеността, като се отбелязва, че често мембраните се замърсяват, което довежда до загуба на ефективността им при разделителните процеси.
Отчита се новаторски подход за проектиране на мембрани, които предотвратяват замърсяването чрез стесняване на диаметъра на порите, като се използва интерфейсна полимеризация, подпомогната от силиконови свързващи агенти. Използва се воден разтвор на пиперазин безводен и гама-(2,3-епоксипропокси) пропилтриметоксисилан за извършване на интерфейсна полимеризация с органичен разтвор на тримезоил хлорид и тетраетил ортосиликат в пореста подложка. Реактивната добавка KH560 ускорява скоростта на дифузия и подпомага образуването на полиамидната мрежа, като регулира структурата на слоя за разделение.
Като резултат от това, полиамидно-силиконовата мембрана има по-плътен, по-дебел и равномерен слой за разделение в сравнение с традиционните полиамидни мембрани. Полиамидно-силиконовата мембрана има по-добро разпределение на диаметъра на порите, което й придава по-силна антизамърсяваща ефективност. Мембраната демонстрира отлична дългосрочна стабилност при пречистване на захарна тръстика на висока температура. Резултатите на това проучване не само предоставят нова стратегия за едностъпково изграждане на антизамърсяващи нанофилтрационни мембрани, но и подчертават важността на диаметъра на порите за контрол на замърсяването при разделителни процеси в различни промишлени приложения.
#Инженерик#Engineerik#EIK#EIKteam#watermanagement#watertechnologies#waterexperts#SustainableLegacies