Според доклад публикуван от Организацията на Обединените Нации (ООН) за „Световните перспективи за населението, 2019 г.“ се очаква населението на света да бъде 9,7 милиарда към 2050 г. и 10,9 милиарди към 2100 г. През последните години се отчита както ограничаване на водните ресурси, така и увеличаване на потреблението на вода в цял свят успоредно с бързото нарастване на населението. Това от своя страна налага необходимостта от повторно използване на водата, което всъщност се прилага чрез различни техники от древни времена. Повторната употреба на вода представлява потенциал за устойчиво управление на водата и допринася за намаляване на използването на прясна вода.
Повторната употреба на вода има много предимства, като например осигуряване на питейна вода, особено в страни, страдащи от недостиг на вода, подобрено селскостопанско производство, намаляване на енергийните разходи, свързани с производството и всички други значими ползи за околната среда.
Най-важните два фактора, които трябва да се имат предвид при прилагането на различни цели в обхвата на повторната употреба на водата, са енергийната ефективност и устойчивостта. Повторната употреба на отпадъчна вода продължава да бъде подходящ вариант за оптимизиране на разхода на питейна вода. Сред многото предизвикателства е да се убедят не само общностите, но и политическия елит. Редица бариери, включително културни убеждения, инвестиционни възможности продължават да влияят негативно за напредъка при повторно използване на вода. Ключов фактор за успешното внедряване на повторната употреба на отпадъчни води е общественото приемане, което може да бъде осигурено от високото качество на регенерирана вода.
На фигура 1 може да се види разпределението на използваната вода по сектори средно за света, в развиващите се страни и в западните (развити) страни.
Климатичните промени налагат изготвянето на проект за „Повторна употреба на пречистените отпадъчни води в България“. Проектът следва да има за цел да проучи националните и международните практики и стандарти за повторна употреба на градски и индустриални отпадъчни води, предлагайки технически и административни критерии за установяване на правната рамка за повторна употреба на пречистени отпадни води, специфични за България.
С проекта всички изградени и функциониращи ПСОВ следва да бъдат проучени за определяне на целите за повторна употреба на отпадъчните води. По този начин ще се генерира информация, даваща яснота за възможностите за ефективно и устойчиво повторно използване на води от ПСОВ.
Следните процеси с цел повторна употреба в ПСОВ са често срещани.
- Мултимедиен напорен пясъчен филтър + UV дезинфекция;
- Мултимедиен напорен пясъчен филтър + Дезинфекция с Хлор;
- Пред хлориране + Мултимедиен напорен пясъчен филтър + UV дезинфекция + Крайно хлориране;
- Мултимедиен пясъчен филтър под налягане + Активен въглен + UV дезинфекция;
- Мултимедиен пясъчен филтър под налягане + „Ултра филтрация“ + Хлорна дезинфекция;
- Бърз пясъчен филтър + UV дезинфекция;
- Бърз пясъчен филтър + Дезинфекция с хлор;
- Механичен филтър + дезинфекция с UV;
- Механичен филтър + Ултра филтрация;
- Дисков филтър + UV дезинфекция;
- Пред хлориране + Мултимедиен пясъчен филтър под налягане + UV дезинфекция + озониране + окончателно хлориране;
- MBR + UV дезинфекция.
С цел актуализиране изготвяне на правилна методика и регламент за повторно използван на отпадъчните води следва да се осъществи детайлно проучване, включващо:
- Проучване на действащото национално законодателство;
- Оценка на съществуващите технологии за пречистване на отпадни води, ефективност на обработката при повторна употреба на вода и др.;
- Оценка на международния опит;
- Оценка на развитието на технологиите за пречистване;
- Оценка на въздействието на замърсителите в регенерираните отпадъчни води по отношение на околната среда и общественото здраве;
- Оценка на регулаторните практики в света (САЩ, ЕС, Сингапур, Австралия, Испания, Италия, Франция, Израел и т.н.);
- Подробна оценка на разпоредбите за регулиране на всички щати в САЩ от 2012 г. „Насоки за повторна употреба на вода“;
- Определяне на технически критерии за регулиране, специфични за България.
Очаква се потреблението на вода за питейно-битови, промишлени и напоителни нужди да се увеличи значително през следващите години. В резултат на нарастващото търсене, засушаването и замърсяването във водосборните зони количеството на наличната в момента вода ще достигне своя праг.
Основните проблеми, срещани при управлението на водните ресурси, са неадекватността на планирането, мониторинга, оценката и контрола и лошата координация между организациите.
Пречиствателните станции за отпадъчни води следва да бъдат третирани като източник на суровини, енергия и възстановяване на вода. Ние като общество и държава следва да използваме водата ресурсно ефективно в процеса на напояване в селското стопанство, водоснабдяване, използване в индустрията и във всеки останал процес.
Ние от ИНЖЕНЕРИК вярваме, че е време за предприемане на адекватни мерки свързани с повторна употреба на отпадъчните води.
РЕФЕРЕНТНИ ДОКУМЕНТИ
- Alcalde-Sanz, L. & Gawlik, B. M. Minimum Quality Requirements for Water Reuse in Agricultural Irrigation and Aquifer Recharge: Towards A Water Reuse Regulatory Instrument at EU Level. EC – Joint Research Centre, Directorate D, Via Enrico Fermi 2749, I-21027, Ispra, Italy.
- Al-Jayyousi, O. R. Greywater reuse: towards sustainable water management. Desalination 156 (1–3), 181–192.
- Angelakis, A. N., Asano, T., Bahri, A., Jimenez, B. & Tchobanoglous, G. Water reuse: from ancient to modern times and the future. Frontiers in Environmental Science 6, 26.
- Asano, T., Maeda, M. & Takaki, M. Wastewater reclamation and reuse in Japan: overview and implementation examples. Water Science and Technology 34 (11), 219–226.
- EPA (U.S. Environmental Protection Agency) Guidelines for Water Reuse. EPA/625/R-04/108. Environmental Protection Agency, Washington, D.C, USA.
- EPA (U.S. Environmental Protection Agency) Guidelines for Water Reuse. EPA/600/R-12/618. Environmental Protection Agency, Washington, D.C, USA.
- Hyde, K. An evaluation of the theoretical potential and practical opportunity for using recycled greywater for domestic purposes in Ghana. Journal of Cleaner Production 60, 195–200.